Градската лястовица е дребна пойна птица с дължина на тялото 13-15 см. Подобно на селската, гърбът й е черен с метален блясък, но кръстът е бял. Опашката е къса и слабо вилообразна за разлика от опашката на селската лястовица, която е по-дълга и по-дълбоко врязана.
Тя е прелетна птица и долита на местата за гнездене през април. По време на есенната миграция прелета й е най-интензивен в средата на септември. В естествени условия градската лястовица се заселва по долини на реки, където гнезди по скали и около входове на пещери. С разрастването на населените места, постепенно се приспособява към живот в тях.
Всички видове лястовици, срещащи се в България, се хранят с летящи насекоми. Размножителният сезон започва веднага след пристигането по местата за гнездене – през април в южните части на ареала и през май в северните. Градската лястовица е моногамен вид. Гнезди под навеси, корнизи и др. Често образува големи гнездови колонии от десетки или стотици гнезда, които са построени непосредствено едно до друго. Понякога старите гнезда на лястовици се заемат от домашни врабчета или дори от лъскавоглави синигери. Гнездото е изградено основно от кал и свързващи материали, които и двамата родители събират. То има форма на полусфера с малък отвор от горната страна. Снася 4-6 бели яйца. Продължителността на мътене зависи от метеорологичните условия и варира между 12-13 дни при по-топло време и до 16-22 дни при хладно време. И двамата родители се грижат за изхранването на малките, които остават в гнездото около 21 дни. Няколко дни след напускането на гнездото възрастните птици продължават да ги хранят.
В северните части на ареала отглежда едно поколение годишно, а в южните (включително и в България) отглежда две поколения.